Д-р Ивайло Стойчов Гълъбов е роден в гр.Самоков през 1990 г., завършва медицина през 2015г. в Медицински Университет София. Започва работа в клиниката по ендоскопска и обща хирургия към Първа градска болница, където работи 3 години като ординатор, и същевременно специализира хирургия. А вече повече от година работи в отделението по хирургия на МБАЛ-Самоков.
Син на д-р Стойчо Гълъбов, познат на всеки самоковец. Натоварен с тежката задача да оправдае надеждите и очакванията на своя баща, д-р Ивайло Гълъбов е специализант по хирургия четвърта година.
-Здравейте, д-р Гълъбов. Как сте?
–Благодаря, добре съм. Като на работа.
-На вас се падна трудната задача да защитите лекарска професия както на семейството така и на лекарите от нашия град. Как избрахте медицината?
-Запалих се по медицината още от малък. Това бе детската ми мечта- реализирана във времето. Запалих се покрай моя баща и поех по неговия път.
-То е ясно, но все пак защо хирургията?
– Хирургията не е просто избор или специалност. Тя е страст! Това е раздел от медицината, който съвпадна с моите мечти. Исках да уча Медицина за да бъда хирург. През цялото ми следване всички усилия, които съм полагал, са били насочени точно към тази специалност.
-Как се чувствате в Отделението по хирургия като специализант.
–Чувствам се много добре.Получавам подкрепа от всички колеги, като най-голяма подкрепа получавам от моя баща, като се стремя да следвам стъпките му и да вървя по неговия път. Моята специализация започна преди три години в Първа МБАЛ София. Там изучавах както обща хирургия, така и лапароскопска и конвенционална хирургия, които прилагам и тук в МБАЛ-Самоков ЕООД.
– Голям процент от младите лекари напускат страната. Защо решихте да останете в България?
– Да, така е. Около 70% от моите колеги заминаха за чужбина. Аз реших да остана тук, защото обичам родината си, обичам родният ми град. Искам да стана добър професионалист, да помагам на хората в моя роден град. Отделението по хирургия в момента е на доста високо ниво и дава шанс да се прави хирургия на високо ниво, като в университетска болница.
– Какво може да върне емигриралите млади специалисти обратно?
– По-добри условия на труд, въвеждане на нови технологии в областта на медицината, по-добро заплащане и по-голяма признателност към тази така хуманна професия са едни от многото неща, които биха накарали лекарите да се върнат обратно.В чужбина стартовото възнаграждение е 2000-3000 евро, а тук специализанта работи за две минимални заплати. Тук трябва да работиш на две или три места за да се издържаш.
– Каква диагноза бихте сложили на българското здравеопазване?
–Трудно ми е да поставя диагноза. Ако знаехме диагнозата, щяхме да знаем, как да го излекуваме. Като млад лекар смятам, че нивото на медицина е много –добро, но по отношение на самото здравеопазване в България е нужна адекватна реформа, като се ползва опита на други европейски държави.
–За какво мечтаете в професионален план?
–Да завърша специализацията си по хирургия успешно и в бъдеще да се реализирам като добър хирург в обществото.
